Учебна програма по Архивистика

Автор: Андриана Нейкова

 

София, 2018

Софийски университет «Св. Климент Охридски»

Преподавател: проф. д-р Андриана Нейкова

Учебна заетост

Аудиторна заетост:

Лекции — 30 ч.

Семинарни упражнения — 30 ч.

Извънаудиторна заетост:

Доклад/Презентация — 10 ч.

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси — 10 ч.

Формиране на оценката по дисциплината

Workshops (информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати) — 25%.

Текуща самостоятелна работа/контролно — 25%.

Изпит — 50%.

Анотация на учебната дисциплина

Целта на програмата по Архивистика в специалност История е да запознае студентите с появата, институционализирането и съвременната организация на националните исторически архиви, включително и историята на документите, като средство за управление, основни информационни източници в обществото и обект на архивиране.

На този фон се проследяват основните етапи в историята на българските архиви, които осигуряват формирането, опазването и използването на публичния документален и архивен ресурс.

Изясняват се законодателните основания и източниците за попълването на Националния архивен фонд (НАФ) на Република България, а също и профилирането на историческите ни архиви.

Представят се информационните ресурси и функции на архивите в мрежовото общество, в това число и електронните услуги, осигурявани на гражданите чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА).

Специално внимание се отделя на регламента за достъп до архивните документи и възможностите за използването им в условията на мрежовото общество.

Чрез предвидените семинарни упражнения студентите придобиват необходимите им знания и практически умения за издирването и използването на архивните документи в качеството им на исторически извори.

Очаквани резултати

В края на лекционния курс студентите ще познават:

— историята, развитието и съвременната организация на националните исторически архиви в контекста на общоисторическия процес;

— формирането на публичните документални и архивни ресурси;

— функциите, документалния състав и профилирането на съвременните български исторически архиви;

— нормативно-методическата уредба на архивно-информационния сектор;

— информационната система на държавните ни архиви, различните видове архивни справочници;

— възможностите за издирване и използване на архивните документи в достъпни за целта професионални и образователни архивни ресурси/платформи.

Учебно съдържание

1. Архивистиката/Архивологиятакато интегрално научно познание. Архивистиката и методическият инструментариум на помощните/специалните исторически дисциплини: изворознание, палеография, дипломатика, хералдика, сфрагистика, историческа хронология, историческа метрология, филигранология, археография и др. Понятиен апарат — архивен документ, архив, архивен фонд, документален фонд, дело, архивна единица, Национален архивен фонд и др. Хронологически обхват, съдържание на курса и основна литература. — 2 + 2 ч.
2. Поява и развитие на документите като средство за управление, информационен източник и обект на архивиране: — 2 + 2 ч.

— Писмени документи — материали, форми, функции и реквизити. Етапи в развитието на писмеността (пиктографско, идеографско и фонетично писмо). Юридическа сила на документите и идентификация на документната информация.

— Документи върху «технически носители» (фото-, фоно-, кино-, аудиовизуални документи), и съвременни електронни/цифрови документи.

3. Архивите в историческото развитие на обществото: — 2 + 2 ч.

— Възникване, статут и функции на сбирките от документи в древния и класическия свят — Месопотамия, Египет, Китай, Индия, Гърция и Рим.

4. Статут и типология на архивите на християнската цивилизация: — 2 + 2 ч.

— Документи и архивни сбирки във Византия;

— Документи и архивни сбирки в средновековните европейски монархии — сеньориални, владетелски и градски архиви;

— Документи и архиви на християнската църква.

5. Франция и модерното архивно дело — архивно законодателство и институционализиране на историческите архиви. Правото на достъп на гражданите до архивните документи. — 2 + 2 ч.
6. Организация и типология на националните исторически архиви — модели, принципи на управление и функции. — 2 + 2 ч.
7. Развитие на архивно-информационния сектор в мрежовото общество — дигитализация на информационните ресурси на архивите. — 2 + 2 ч.
8. Организация и документален състав на архивите в България: — 2 + 2 ч.

— Документи и архиви на средновековната българска държава. Съдбата на средновековното ни документално наследство.

9. Административни документи и архиви от османотурския период в българската история. Ориенталският отдел в Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий». — 2 + 2 ч.
10. Българският възрожденски документален и архивен комплекс. Българският исторически архив в Националната библиотека «Св. св. Кирил и Методий». — 2 + 2 ч.
11. Интересът към българското документално наследство след Освобождението. Опити за създаване на национален исторически архив. Печатната изворова база на българската историческа наука — идеи, програми и документални издания. — 2 + 2 ч.
12. Изграждане на националната архивна система като централизиран модел през периодa 1951–1989 г. — архивно законодателство, етапи, структура и профилиране на архивните институции. Понятието Държавен архивен фонд (ДАФ).— 2 + 2 ч.
13. Българската архивна реформа след 1989 г. и нейните резултати. Понятието Национален архивен фонд (НАФ).Участие в реализирането на Стратегическия план на Европеана (Europeana) за създаване на Единна цифрова библиотека за културното и историческото наследствона държавите-членки на Европейския съюз (2011–2015). — 2 + 2 ч.
14. Информационните технологии в архивната работа: — 2 + 2 ч.

— Електронен архив на Държавна агенция «Архиви»;

— Информационна система на държавните архиви (ИСДА) — пътеводители, описи, каталози, архивни документи.

15. Използване на архивните документи в мрежовото общество. Достъп на гражданите, потребители на ретроспективна документна информация, до професионални и образователни архивни ресурси/платформи.

Конспект за изпит

1. Поява и развитите на документите като средство за управление, информационни източници и обект на архивиране. Функции на документите. Да се определят термините: документ, писменост, информация, архивен документ.
2. Документи и архивни сбирки в Древна Месопотамия. Видове писмености. Значения на термина архив.
3. Документи и архивни сбирки в Древен Египет. Да се определят термините: палеография, дипломатика, хералдика.
4. Документи и архивни сбирки в Древна Гърция. Да се определят термините: историческа метрология, историческа хронология, филигранология.
5. Документи и архивни сбирки в Древен Рим. Да се определят термините: изворознание, сфрагистика, археография.
6. Документи и архивни сбирки във Византия. Да се определят термините: архивен документ, документален фонд, архивен фонд.
7. Документи и архивни сбирки в средновековните европейски монархии — сеньориални, владетелски и градски архиви. Да се определят термините: документ, информация, писменост.
8. Документи и архивни сбирки в българската средновековна държава. Да се определят термините: палеография, дипломатика, хералдика.
9. Документи и архивни сбирки в Османската империя. Да се определят термините: историческа метрология, историческа хронология, филигранология.
10. Български документи и архивни сбирки от периода на Възраждането (ХVІІІ–ХІХ в.). Значения на термина архив.
11. Съдбата на националното ни архивно наследство през периода 1878–1951 г. Да се определят термините: изворознание, сфрагистика, археография.
12. Изграждане на националната ни архивна система през периода 1951–1989 г. — архивно законодателство, структура и профилиране на архивите. Понятието Държавен архивен фонд (ДАФ, 1951–2007).Да се развият абревиатурите: ЦДИА, ЦДА на НРБ, ЦДТА, НА — БАН, БИА.
13. Българската архивна реформа след 1989 г. — архивно законодателство, структура и профилиране на архивите. Понятието Национален архивен фонд (НАФ, 2007). Да се развият абревиатурите: ДАА, ЦДА, ДВИА в гр. Велико Търново,АБНТ, АБНР.
14. Информационна система на държавните архиви (ИСДА) — видове архивни справочници. Да се определят термините: пътеводител, опис, архивен каталог.
15. Използване на архивните документи — организация, регламенти и форми. Да се развият съкращенията: Ф., а. е., оп., л.

Библиография

Основна

1. Дуйчев, И.Лекции по архивистика. С., 1950; 1993.
2. Кузманова, М.История на архивите и организация на архивното дело в България. С., 1966.
3. Матеева (Кузманова), М. Архивите в древността. — ИДА, 1980, № 40.
4. Матеева (Кузманова), М. Архивите в античния свят. — ИДА, 1982, № 44.
5. Нейкова, А. Архивите като индикатор на държавността. — В: Държавността в историята. С., 2001.
6. Нейкова, А. Архиви и общество. С., 2007.
7. Нейкова, А. Българската архивна реформа и съдбата на архивите на бившите cпециални служби. — Библиотека, 2010, № 2–3.
8. Нейкова, А. Стандартизация и стандарти в архивната работа и обучението по архивистика. — В: Традиции и приемственост. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. Т. І. История. Кърджали, 2011.
9. Нейкова, А. Пенджекова-Христева, Р. Архивите във виртуалното пространство. Учебно пособие. Електронно издание. С., 2014. — <http://electronic-library.org/books/Book_0055a.pdf>.
10. Петкова, С.Увод в архивознанието. В. Търново, 1986; 1994.
11. Речник на българската архивна терминология. Варна, 2002.

Допълнителна

1. Бешевлиев, В.Писма и документи на папирус. С., 1985.
2. Бинарк, И.Кратка история на турските архиви и дейността на Генералната дирекция на държавните архиви. — АП, 1996, № 1–2.
3. Глухов, Ал. Съдбата на древните библиотеки. С., 1984.
4. Гюзелев, В.Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV в. С., 1985.
5. Динева, А.Архивното дело в Канада през втората половина на ХХ в. — АП, 1998, № 3–4.
6. Доклад за архивите в разширения Европейски съюз. Разширяване на архивното сътрудничество в Европа: план за действие. Разработен от Групата на европейските експерти в областта на архивите на страните членки на ЕС, от институциите и органите на ЕС, по искане на Съвета на Европейския съюз. — <http://electronic-library.org/books/Book_0075.html>.
7. Кук, Т.Архивите в постмодерния свят: взаимодействие на архивната теория и практика след издаването на холандския учебник от 1898 г. — АП, 1986, № 3–4.
8. Кетелар, Е.Европейската общност и нейните архиви. — АП, 1994, № 1–2.
9. Куев, К.Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.

Забележка: Повечето от посочените библиографски източници са достъпни в електронен формат чрез Електронната библиотека по архивистика и документалистика — <http://electronic-library.org/content/index.php>.

Програмата е приета от Факултетния съвет на Историческия факултет на 28. 05. 2013 г. с Протокол № 9.

Бележки

1. Обучението по общообразователната програма Архивистика се провежда в I курс на специалност История, образователно-квалификационна степен «бакалавър» в Историческия факултет при Софийския университет «Св. Климент Охридски». От 1992 г. до 2018 г. лекциите по Архивистика се четат от проф. д-р Андриана Нейкова, като през периода 2014–2018 г. тя е избирана за хоноруван преподавател във факултета.

През новата академична година (2018/2019) проф. Нейкова ще продължи да преподава учебната дисциплина Архивистика на студентите от II курс, специалност Библиотечно-информационни науки, образователно-квалификационна степен «бакалавър» във Философския факултет при Софийския университет «Св. Климент Охридски», както и в специалност Български език и история, образователно-квалификационна степен «бакалавър» в Пловдивския университет — Филиал «Любен Каравелов» — Кърджали.

През академичната 2008/2009 г. програмата по Архивистика е предоставена от проф. д-р Андриана Нейкова на доц. д-р Русалена Пенджекова, която чете същия курс на студентите от специалност История и Български език и история, образователно-квалификационна степен «бакалавър» в Пловдивския университет «Паисий Хилендарски», и в специалност Български език и история във филиала на същия университет в Смолян.

Публикуваната Програма по Архивистика е разработена от проф. д-р Андриана Нейкова и одобрена от Факултетния съвет на Историческия факултет при Софийския университет «Св. Климент Охридски».